Дъблинската процедура (или още срещана като „Дъблинска система“) влиза официално в сила на 01.09.1997г. с цел да определи коя държава- членка на ЕС има компетентността да разглежда молби за международна закрила, подадена от гражданин от трета държава. Нейното преработване се е случвало два пъти, а през годините нейното прилагане се превръща в истинско предизвикателство за някои държави.
С времето излизат множество доклади, които разглеждат прилагането на Регламента „Дъблин III“ и дават ясна представа за въпросните предизвикателства. Разберете повече за Дъблинската процедура и кога тя е приложима в тази статия с любезното съдействие от кантората на Адвокат Шулев (advokatshulev.com).
Какво представлява Дъблинската процедура
Дъблинската процедура е система, която установява основна и ясна практика за това, коя държава е компетентна да разглежда молби за осигуряване на убежище за пребиваване на нейна територия. В този регламент са уредени критериите, които ангажират въпросната компетентност на европейската държава да разглежда молби за международна закрила от конкретен кандидат, независимо дали документът е регистриран в тази или в друга държава- членка.
В случаи, в които се установи, че друга европейска държава е по-компетентна за разглеждане на молбата, а не държавата, в която се намира кандидатът, регламентът определя процедура за неговия трансфер. Дъблинската процедура дава гаранция, че всяка една молба ще бъде разгледана и за всяка една ще се вземе необходимото решение.
За да се определи една държава като компетентна и отговорна за разглеждане на молби, са налице няколко критерии, които се взимат предвид. Разберете за тях в следващите редове.
Какви са критериите за определяне на отговорната държава
- Семейни критерии- ако член на семейство вече има статут или процедура в дадена държава, тя е отговорна. Тук се разглеждат случаи, в които кандидатът се намира в трайна връзка със своето съпружеско лице, имат дете/ деца, ненавършили пълнолетие или става въпрос за родител на дете, което не е навършило пълнолетие и кандидатства за закрила или е получило вече такава. Регламентът разглежда казуси под името „роднина“, което означава леля или чичо на кандидатстващото лице или негови баба и дядо. Случаят на зависимите лица разглежда молби на кандидати, които имат тежък недъг, в напреднала възраст, бременни са или имат новородено дете. Този кандидат е зависим от своя съпруг/ дете или роднина, които са пребиваващи законно в държавата- членка;
- Документ за пребиваване- това е вид правно действие, с което кандидатът е бил признат от държавата- членка. Документът за пребиваване означава всяко едно разрешение, което се издава от компетентните органи за оставане на територията на страната, независимо за какъв период става въпрос- краткосрочно или дългосрочно пребиваване;
- Нелегално преминаване на границата- ако се установи, че кандидатът е пресякъл границата по суша, вода или въздух и е влязъл в съответната държава, тя е отговорна за разглеждането на молбата;
- Суверенна клауза- всяка държава- членка, която е взела решение да разгледа молбата за международна закрила по своя дискреция, става отговорна;
- Хуманитарна клауза- държава, в която се провежда Дъблинска процедура може да може да поиска от друга държава да поеме отговорност за разглеждане на молби. Ако помолената страна откаже, то тя трябва да даде ясни основания за този отказ.
Каква е процедурата за определяне на отговорната държава
Кандидатът трябва да премине през специална и строга проверка на лични данни и пръстови отпечатъци в системата на EURODAC. Ако в системата излезе съвпадение, се провежда Дъблинската процедура, след тези стъпки е възможно да се проведе интервю с кандидата, в което той ще бъде разпитан в кои държави е бил и през кои е преминал за да влезе в територията на държавата, в която се провежда интервюто.
Решаващият орган може да вземе следните решения:
- Обратно приемане;
- Поемане на отговорност;
- Прекратяване на производството по предоставяне на международна закрила и разрешение за прехвърляне на кандидата в друга държава;
- Продължаване на производството по предоставяне на международна закрила.