От гледна точка на структурата проблемите на един небостъргач са два: вертикалното натоварване, породено от силата на гравитацията, и страничните натоварвания, породени от вятъра. Колкото и да е невероятно за незапознатите, най-големи трудности създава вятърът. Със скорост от 160 км/ч той може да измести върха на сградата, висока триста метра на почти метър по вертикалата.
Ситикорп Билдинг, например, има максимален период на люлеене 6 секунди. За да се неутрализира натискът на вятъра, който у жителите на горните етажи причинява повдигане и морска болест, главният архитект предвижда гигантски отвори по високите части на сградите. Внушителна е идеята, с която е постигната прословутата стабилност на Ситикорп Билдинг: на последния му етаж има грамаден блок цимент, тежащ четиристотин тона, който е свързан с маслено бутало и осцилира в посока, обратна на сградата. Ако вятърът духа надясно и сградата се огъва в тази посока, циментовият блок се наклонява наляво и балансира целия небостъргач. Ахилесовата пета на тази техника при подобни архитектурни проекти е евентуалното прекъсване на енергията и късите съединения, които могат да оставят небостъргача във властта на вятъра и на структурната му издръжливост.
Колко асансьора трябват?
Но дори да се решат всички проблеми на статиката и динамиката, ще останат проблемите, свързани с употребата на сградата. Всяка от двете кули на Световния Търговски център имаше по 99 асансьора, но сграда с двеста етажа би трябвало да има триста асансьора: двуетажни асансьори като автобусите в Лондон, които да обслужват два етажа едновременно. Ще има експресни асансьори, които със скорост 700м/мин ще достигнат, примерно, до 70-тия етаж; прехвърлянето на съседните етажи ще става с междинни скоростни асансьори. Но скоростта предизвиква повдигане, виене на свят, болки в ушите. Затова в кабините трябва да се поддържа постоянно налягане както в самолетите: това обаче няма да бъде толкова просто, тъй като вратите трябва постоянно да се отварят и затварят.